13 нояб. 2017 г., 16:41  

Град 

  Поэзия » Гражданская, Другая
741 6 19
Денем и нощем работи машината,
смазана плътно с бензин и бълвоч -
храчи бетон и метал по родината,
гълта дърво след дърво.
Тумор асфалтен - расте от несгодата,
фини разсейки преплита по картата.
Кътаме глътчици въздух в природата.
Свършат ли - жална ни майката.
Знаем, подхранваме болест с летален край,
тя пък изсмуква ни сетните сили.
Расне градът, ала вика ни онзи рай -
там, дето сме се родили...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миглена Миткова Все права защищены

Предложения
: ??:??