5 июл. 2011 г., 21:25

Градска нежност 

  Поэзия
5.0 / 1
743 0 1
Не знам защо спирам,
не знам защо изпитвам страх.
Просто поредна утрин
и тръгвам по улиците на този град.
Забързаност, живота,
красота, скрита в сивота.
Сърца уморени, всеки със своята съдба,
малко усмивки с много искрена тъга.
Ще пресека и тази пешеходна пътека,
ще премина и през тази врата
и някъде там по пътя
ще докосна твоята ръка. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Моника Иванова Все права защищены

Предложения
  • Слушая "Scorpions",вспоминая тебя, день изо дня закрываюсь в себя. Мальчик с глазами "из самого сине...
  • Узреть в листочках всю планету, И край ночной, мчащий к рассвету. Узреть ночь в день, и день в ночи,...
  • Если помнишь - прости. Если любишь - прощай. Мне уж надо уйти. Я люблю тебя, знай. Мне бы страх одол...

Ещё произведения »