14 апр. 2022 г., 11:58
Градът заспива в шепите на мрака,
забравил делничните си терзания.
Надежда бе изгубил все да чака,
напразните човешки обещания.
Градът въздъхва, като пред разлъка
и бавно се сбогува със мечтания.
Опитва се да просече пролука
за бягство от безбройни отчаяния.
Градът сега е пролетен и хубав е,
защото украсиха го дърветата.
Жадува със неистово бленуване,
съдбата си да преобърне, клетата. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация