Градът заспива в шепите на мрака,
забравил делничните си терзания.
Надежда бе изгубил все да чака,
напразните човешки обещания.
Градът въздъхва, като пред разлъка
и бавно се сбогува със мечтания.
Опитва се да просече пролука
за бягство от безбройни отчаяния.
Градът сега е пролетен и хубав е,
защото украсиха го дърветата.
Жадува със неистово бленуване,
съдбата си да преобърне, клетата. ...