Градът на тепетата
Липсва ми старият град на тепетата,
нежно потънал във зимен захлас,
липсва ми звънкият глас на хлапетата,
звън на камбаните час подир час...
Липсват ми калните, кишави улици,
сгушени къщички в беден уют,
липсват ми плочите по тротоарите,
чакащи някой да спре своя път.
Липсва ми залезът между тепетата,
мораво-кървав, но някак смирен,
липсват Родопите, в бяло разгърнали
цялата прелест на своя терен.
Липсват ми всички онези приятели,
знаещи точно коя съм била,
липсват закачките в скута на вятъра,
шепнещи истини уж на шега.
Липсват усмивките, вкъщи на масата,
топлите погледи, миг светлина...
Липсва ми зимата, там под тепетата,
но във сърцето съм пак у дома...
© Деси Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Много красив стих!
Носталгичен, но така уютен...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
шепнещи истини уж на шега.
Хубаво е!