Градът на тепетата
Липсва ми старият град на тепетата,
нежно потънал във зимен захлас,
липсва ми звънкият глас на хлапетата,
звън на камбаните час подир час...
Липсват ми калните, кишави улици,
сгушени къщички в беден уют,
липсват ми плочите по тротоарите,
чакащи някой да спре своя път.
Липсва ми залезът между тепетата,
мораво-кървав, но някак смирен,
липсват Родопите, в бяло разгърнали
цялата прелест на своя терен.
Липсват ми всички онези приятели,
знаещи точно коя съм била,
липсват закачките в скута на вятъра,
шепнещи истини уж на шега.
Липсват усмивките, вкъщи на масата,
топлите погледи, миг светлина...
Липсва ми зимата, там под тепетата,
но във сърцето съм пак у дома...
© Деси Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Много красив стих!
Носталгичен, но така уютен...
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
шепнещи истини уж на шега.
Хубаво е!