18 окт. 2023 г., 14:31

Граница 

  Поэзия
477 4 7
В този свят съм старица. С морен дух и перде на очите.
Бавно тътря се в стръмните пътища ден подир ден,
без да виждам калта и смъртта под краката, злините,
без да знам накъде да вървя. Бродник, в мрак заблуден.
А оттатък съм просто дете - любопитно и кротко
и на Бога за дрехата с крехка ръка се държа.
Още нищо не знам и се уча да сричам уроците
за искри, отразени и в невинни очи, и в дъжда.
Тук изнасям на гръб, по житейски баири, товарите
на изстрадани грешки, на заблуди и хорска мълва.
Там съм капчица чиста, коленичила тихо пред старите
правила на учители с твърда, крепяща ръка. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вики Все права защищены

Предложения
: ??:??