Самодива (Вики)
536 5966
18.10.2023 г., 14:31 ч.

Граница 

  Поезия
406 4 7

В този свят съм старица. С морен дух и перде на очите.
Бавно тътря се в стръмните пътища ден подир ден,
без да виждам калта и смъртта под краката, злините,
без да знам накъде да вървя. Бродник, в мрак заблуден.

А оттатък съм просто дете - любопитно и кротко
и на Бога за дрехата с крехка ръка се държа.
Още нищо не знам и се уча да сричам уроците
за искри, отразени и в невинни очи, и в дъжда.

Тук изнасям на гръб, по житейски баири, товарите
на изстрадани грешки, на заблуди и хорска мълва.
Там съм капчица чиста, коленичила тихо пред старите
правила на учители с твърда, крепяща ръка.

И когато стоя на невидимо тънката граница
между двете реалности - две опорни скали в моя ден,
се отгръщат пред мен пожълтели, забравени страници,
сякаш писани с дъх, в който няма и помен от тлен.

Там разбирам добре, че не е вечността ни разпятие,
ни играчка чуплива в пълен шкаф с непотребни неща.
Няма как да премина отвъд, само миг възприятие
получавам в различния свят. Кратък лъч светлина.

На предела стоя, благодарна за щедрите дарове - 
плод на истинен дух, моят жребий избрал с вещина.
А граничната линия не е пазач, огледало е,
изковано от мъдрост божествена - дар за света.

 

© Вики Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??