10 окт. 2008 г., 00:16
Грешки, прошки и илюзии
602
0
1
Реещо се в тъмата между двама,
мълчанието плете отново мрежи сиви,
въздухът е с аромата на измама
и гниещи останки от мечти красиви.
Поглеждам те, а въздухът пулсира,
напрегната докосвам твоята ръка,
от лъжите и целувката ти е тръпчива,
боде ме страшно твоята коса.
Измислих те като нехайно вдъхновение,
издигнах те насила в моите очи,
посях сама заблудата за единствено спасение,
оплетох се в твоите коварни лъжи. ...
мълчанието плете отново мрежи сиви,
въздухът е с аромата на измама
и гниещи останки от мечти красиви.
Поглеждам те, а въздухът пулсира,
напрегната докосвам твоята ръка,
от лъжите и целувката ти е тръпчива,
боде ме страшно твоята коса.
Измислих те като нехайно вдъхновение,
издигнах те насила в моите очи,
посях сама заблудата за единствено спасение,
оплетох се в твоите коварни лъжи. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Мария Манджукова Все права защищены
Предложения
-
-
ОБУСТРОЙСТВО (глава 10) 1. И не пришло ли время сказать то, что не говорено, а многие сильны желание...
-
И снова здесь гибнут ребята - которым семнадцать лет. Смерть их страшна, непонятна. А объяснении это...
-
Ждала, сидела, поседела, вся извелась, раскоровела, по принцу своему ревела - подолы платья - на пла...
© 2003-2025, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
