Гротеска

9 мая 2010 г., 19:06

Поэзия » Другая

565 0 1

Бях някога пеперуда
с бели крила.
И ореолът ми беше лъчист.
И летях сред вдъхновени пари
от дъх на ангелски сърца.
И някога земята бе чиста.
Дойде ден и с кръв я обагри.
И крилата ми станаха пурпурни
от огън на изцедени страсти.
Някога бе. Някога все се питаме
и после леем сълзи за минали дни.
И ти бе пеперуда тъй крехка, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Гротеска

Искате да прочетете повече?

Предложения