Бях някога пеперуда
с бели крила.
И ореолът ми беше лъчист.
И летях сред вдъхновени пари
от дъх на ангелски сърца.
И някога земята бе чиста.
Дойде ден и с кръв я обагри.
И крилата ми станаха пурпурни
от огън на изцедени страсти.
Някога бе. Някога все се питаме
и после леем сълзи за минали дни.
И ти бе пеперуда тъй крехка, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.