29 сент. 2010 г., 12:55

Гротеска 

  Поэзия » Философская
498 0 1

Луната се разсмя: какво безбожие!

Полуглупаци, с имена,

полупреживят полуистини

за вехти и за бъдни времена.

Апостоли играят, път проправят

към най-сияйни върхове.

Дори за миг не се съмняват

в бездарното си битие.

 

Луната се разсмя: какво безумие -

прегръдка на елит и плебс.

От хляба и от шумни зрелища

преяде. Кротна се за днес.

 

© Христина Комаревска Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??