29.09.2010 г., 12:55 ч.

Гротеска 

  Поезия » Философска
477 0 1

Луната се разсмя: какво безбожие!

Полуглупаци, с имена,

полупреживят полуистини

за вехти и за бъдни времена.

Апостоли играят, път проправят

към най-сияйни върхове.

Дори за миг не се съмняват

в бездарното си битие.

 

Луната се разсмя: какво безумие -

прегръдка на елит и плебс.

От хляба и от шумни зрелища

преяде. Кротна се за днес.

 

© Христина Комаревска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??