mislitel (Георги Каменов)
1173 11269
16 авг. 2019 г., 12:01

Грухтенето на един народ 

  Поэзия » Гражданская
529 5 10

 

Грухтим

във кочината

на живота, 

и спим, 

когато трябва 

да сме будни. 

 

Май важното отново ни убягва

и мозъчни бацили чумни

от Африка, или от майната си, 

хуманно ни убиват. 

 

Грухти, грухти -

Свинете ги зариват

в масов гроб 

дори и още живи... 

А пък над нас ветреят гриви

убийците на нашия живот. 

 

04.08.2019.

 

Георги Каменов

 

© Георги Каменов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Сега поглеждам, един от коментарите ми нещо го няма, но както и да е.
    Тео, посланието ти е много силно! Аз също се гордея, че съм българин, а факта, че съм работил само в България, е едно от следствията на това. Без да се хваля, ме бива в работата ми доста, като освен това съм работил с чужденци доста пъти. Отклонил съм няколко пъти директни предложения за работа в чужбина. Въпросните чужденци в България ни гледат, като втора категория хора, а отвън... Не ми се мисли! Но категорично няма да мога да изтърпя да ме гледат, като по-малко бял така да се каже...
    Ина, твоят поглед също много е силен, а цитатът казва много...
    Благодаря ви!
  • Ничка, дано, дано се спрем преди падането!
    Петър, имах честа да познавам лично дядо Добри дълги години. Отдавна мисля да посветя творба на него и все отлагам...
    Но си абсолютно прав в едно - докато ние си говорим, има хора, които скромно просто действат...
    Благодаря сърдечно и на двама ви!
  • Всеки по различен начин изразява своята болка. Когато се съберем, тогава ще сме силни. Но Тео е прав, докато ние мислим и говорим, някой просто прави нещо. Като добрия дядо Добри например. Трябва да се действа.
  • Истината си обрисувал Гош!
    Нещата отиват към пропастта!
  • Само с "гордост и предразсъдъци" сериала само става по-дълъг и разводнен... Днес можеш да живееш навсякъде. Но независимо къде живееш, ако мразиш себе си и живота си... никой не може да ти помогне.
    "Ако ние искахме само да бъдем щастливи, лесно бихме го постигнали. Ние обаче искаме да бъдем по-щастливи от другите, а това е трудно, защото смятаме другите за по-щастливи, отколкото са. Всеки народ заслужава съдбата си..." Шарл Монтескьо
  • Благодаря, адаш. Надеждата ни е в някое Коледно чудо!
    (Това точно под този стих придоби леко зловещ оттенък...)
  • Натам отиват нещата... Мълчанието на прасетата...
  • Благодаря на Тео и Младен за хубавите коментари.
    Благодаря на Блу също.
  • На мен пък заглавието ми звучи обидно. И не само то...
  • Чудесно заглавие и реализация, Жоро!

    "Свинете ги зариват
    в масов гроб
    дори и още живи..."

    Тук е поантата, но не за свинете, а за хората, защото българите отдавна живеят в един масов гроб, вкл. и емигрантите, избягали от палубата на Татоник в чужбина. ХаХаХа...!!!
    Просто попадат от един масов гроб в друг и ще им е горчиво в устата до края на животеца им. Те си го знаят и чувстват отвътре. От душата и съвестта измъкване и брод няма. Никой не се е измъкнал жив от живота. Но да си вечен беглец е участ, която не пожелавам никому! "Всекиму - своето!"
Предложения
: ??:??