670301 (Павлина Гатева)
1387 361
24 февр. 2012 г., 13:49  

Груйо, който живее в една пряка на "Витошка" 

  Поэзия » Другая
670 0 10

А пък мен всеки ден
ме причаква един...
И съвсем не бездомен,
но нагъл.
Той приклещва ме
точно когато с ръка
съм отчупила някакъв залък.

Има стълби току от трамвая.
По тях
той, приклекнал, ме дебне,
настойчив.
Вледенявам се. Спирам.
И шепна без глас:
"Господи, моля те, успокой се!"

И така си стоим -
той пристъпя напред,
аз едва правя леко движение;
той присяда и чака.
Чака той! Чака мен.
Закъснявам за работа. Дреме му!

Много леко изплювам
от залъка мек,
загорчал ми безвкусно
в устата.
Той го лапва, с опашката маха.
Стаен
е страхът ми
в душата, горката.

Правя крачка встрани;
той ме гледа с откос;
правя втора,
говоря му нежно.
Махва вяло с опашка,
подушва ме с нос
и в съседната порта изчезва.

 

© Павлина Гатева Все права защищены

Публикувано във:

"Литературен свят" брой 16, януари 2010

Също и във Алманах Кръстопът на изкуствата 2013, София, изд. Екопрогрес

и във Нова българска литература; поезия 2018. Х юбилеен алманах, Буквите, с.243.

 

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??