А пък мен всеки ден
ме причаква един...
И съвсем не бездомен,
но нагъл.
Той приклещва ме
точно когато с ръка
съм отчупила някакъв залък.
Има стълби току от трамвая.
По тях
той, приклекнал, ме дебне,
настойчив.
Вледенявам се. Спирам. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse
Публикувано във:
"Литературен свят" брой 16, януари 2010
Също и във Алманах Кръстопът на изкуствата 2013, София, изд. Екопрогрес
и във Нова българска литература; поезия 2018. Х юбилеен алманах, Буквите, с.243.