ГРЯХ

Цветето изникна в моето сърце,

веднага щом зърнах твоето лице.

Малкото момиче, от съседния квартал,

а на колко други любовта си вече бях дал...

Тя е още малка, ми прошепва сърцето,

но просто не издържам, щом дори за миг те погледна в лицето!

Знам, че не трябва, знам, това е грях,

но когато те зърна, този грях ме обгръща,   

                                    моите ръце жадуват само теб да прегръщат...

Търсил ли си някога нещо,

намирал ли си някога нещо.

Късметът с тебе ли беше, или само остатъци

от чуждо щастие крадеше.

Любовта може ли  да промени това,

малка моя, макар и греховни, чуй моите слова,

защото когато те зърна, всичко забравям,

света, себе си, и само на теб се отдавам.

Грехът, част от моя живот,

за рая аз не копнея,

защо поне с теб нещо лудо да не изживея...

И ако някой иска да ме вини, нека го прави,

защото човек, живеещ в грях и с грях...

... няма от какво да се брани!!!