ГРЯХ
Цветето изникна в моето сърце,
веднага щом зърнах твоето лице.
Малкото момиче, от съседния квартал,
а на колко други любовта си вече бях дал...
Тя е още малка, ми прошепва сърцето,
но просто не издържам, щом дори за миг те погледна в лицето!
Знам, че не трябва, знам, това е грях,
но когато те зърна, този грях ме обгръща,
моите ръце жадуват само теб да прегръщат...
Търсил ли си някога нещо,
намирал ли си някога нещо.
Късметът с тебе ли беше, или само остатъци
от чуждо щастие крадеше.
Любовта може ли да промени това,
малка моя, макар и греховни, чуй моите слова,
защото когато те зърна, всичко забравям,
света, себе си, и само на теб се отдавам.
Грехът, част от моя живот,
за рая аз не копнея,
защо поне с теб нещо лудо да не изживея...
И ако някой иска да ме вини, нека го прави,
защото човек, живеещ в грях и с грях...
... няма от какво да се брани!!!
© Тихомир Георгиев Всички права запазени