2 июл. 2007 г., 09:58

*** ("Гурбет") 

  Поэзия
694 0 4
***
Толкова навътре си във мен...
Понякога забравям, че те има.
Но ти възкръсваш нова всеки ден -
ефирна, нежна и неуловима.
Толкова навътре си във мен,
че те усещам като полъх древен.
И както Пагане предрече: Ден! -
така те виждам - закичена със невен.
Но ти възкръсваш, Обич моя.
И си до мен!
Ще ме запазиш от пороя ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симеон Дончев Все права защищены

Предложения
: ??:??