2 jul 2007, 9:58

*** ("Гурбет") 

  Poesía
652 0 4

***

Толкова навътре си във мен...
Понякога забравям, че те има.
Но ти възкръсваш нова всеки ден -
ефирна, нежна и неуловима.

Толкова навътре си във мен,
че те усещам като полъх древен.
И както Пагане предрече: Ден! -
така те виждам - закичена със невен.

Но ти възкръсваш, Обич моя.
И си до мен!
Ще ме запазиш от пороя
на свои-чужди, чужди-свои,
дорде ни навести покоят.

Толкова навътре съм във теб...

17 Декември 2002, Ломбо Есте

© Симеон Дончев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??