Хайбун Задушница

10 февр. 2018 г., 23:51

Поэзия » Восточные формы

5.0 / 7

981 3 2

Пътувам с баща ми в топъл трамвай с дървени седалки. Миризма на влага се носи във въздуха. Месинговата тръба на дръжката пък има странен вкус. За едно петгодишно дете непознатото е впечатляващо. Навън е зимна вечер с много сняг. Минаваме покрай гробището. Хиляди кандила светят в тъмното, а снегът отразява светлините им. Питам баща ми какво е това. Той ми обяснява. Залепвам нос в студеното стъкло и потръпвам. Хем ми е страшно, хем не мога да отделя поглед от огънчетата...
Свещица в калта.
От детството спомени
с тате споделям...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

"ВЗЕМИ КРИЛАТА МИ" - 66 стихотворения
Портрет

Неподалеку от лесной опушки, И сбоку невеликой деревушки. Смотря на чащу, глухой лес, В коим полным-...
Трофеят

Ждала, сидела, поседела, вся извелась, раскоровела, по принцу своему ревела - подолы платья - на пла...
***

Давай вернемся в Неверлэнд, давай забудем как приходит осень и сколько горести приносит каждый вновь...

Ещё произведения »