Това тук не съм аз, а кратки мои нюанси
и менящи се куп настроения…
Докато си помисля, че постигам баланса -
фонът мигом зад мен се променя.
Тракащите стрелки маршируват послушно,
мерят моите триста одежди.
Миг съм борбена, силна, миг съм лека, въздушна,
от хвърчащи мечти и надежди…
Миг съм тих и невзрачен силует от желания,
неизречени, спящи, нечути,
миг съм грейнала ярко, в поетични сияния
през бетонни стени и минути…
Това тук не съм аз… Аз все още се търся,
зад успешно облечени брони.
Сполучливите краски от гърба си отърсвам,
за да спра да се сливам със фона…
26.12.10
© Дидислава Все права защищены
Приеми и моите поздравления, Диди!