Това тук не съм аз, а кратки мои нюанси
и менящи се куп настроения…
Докато си помисля, че постигам баланса -
фонът мигом зад мен се променя.
Тракащите стрелки маршируват послушно,
мерят моите триста одежди.
Миг съм борбена, силна, миг съм лека, въздушна,
от хвърчащи мечти и надежди…
Миг съм тих и невзрачен силует от желания,
неизречени, спящи, нечути,
миг съм грейнала ярко, в поетични сияния
през бетонни стени и минути… ...