26 окт. 2023 г., 20:07  

Hеонови сълзи 

  Поэзия » Пейзажная
322 4 5
Пореден ден отива си неслучен,
додето зазори и пада мрак.
Като ударено от камък куче
и зашлевен от майка си хлапак.
Пореден ден върви в тълпите гъсти,
а вятър под яката му се сврял
с прохладните си и умели пръсти,
превръща му душицата в кавал.
И свири. Нажален сълзици рони,
неонови пак старият фонтан...
А сгушен в оголяващите клони
сънят се люшка, тих и непозван...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Все права защищены

Предложения
: ??:??