26.10.2023 г., 20:07 ч.  

Hеонови сълзи 

  Поезия » Пейзажна
249 4 5

Пореден ден отива си неслучен,
додето зазори и пада мрак.
Като ударено от камък куче
и зашлевен от майка си хлапак.

Пореден ден върви в тълпите гъсти,
а вятър под яката му се сврял
с прохладните си и умели пръсти,
превръща му душицата в кавал.

И свири. Нажален сълзици рони,
неонови пак старият фонтан...
А сгушен в оголяващите клони
сънят се люшка, тих и непозван...

 

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??