laramaylin (Нина Чилиянска)
1436 2577
2 мая 2010 г., 20:35

ххх 

  Поэзия » Другая
686 0 5

Пролетта пак бушува безмилостно.

Клатят нарциси мъдро глави.

Полудели от нейните вируси

птици, храсти, цветя и треви

 

лудо хукват нагоре към Слънцето

с развълнувано детски стремеж.

В миг избухва в душите ни зрънцето

на надежда и вечен копнеж.

 

Любовта ни се разлиства в зелено.

Сок наливат внезапни мечти.

И неочаквано - непозволено

сме доволни, щастливи почти...

 

И отнесени дишаме вятъра

с цвят на пролет и мирис зелен.

На живота ни делничен театъра

с нов декор и сюжет променен

 

се завърта и шарен, и шеметен,

и повлича ни в своя потоп -

надпревара безумна със времето -

безначален, безкраен въртоп...

© Нина Чилиянска Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Шеметен стих...
    Комплименти!
    ________________________

    Вече даже и не обръщам внимание на самоцелно графоманските коментари.
    Препоръчвам ти го и на теб, мило Момиче.
  • Тошко, винаги съм се чудила... какво ти носи разпознаването на конструкцията? Отвъд това стигаш ли? Обвързваш ли го със съдържанието?

    Прощавай, ама от доста време все искам да те питам...



  • Във формално отношение интересен текст. Редуване на дактилни и мъжки рими при стъпка ямб е много добър избор. Виждам, че си ползвала доста богати рими: "ме-чти" -- "по-чти", "вър-топ" -- "по-топ". Обаче "слънцето" -- "зрънцето" и "вятъра" -- "театъра" не са добри попадения, понеже това са единствените възможности и човек знае какво да чака на трети ред, при "слънцето" на първи. Успех!
  • Интересно хрумване да се представи пролетта като вирусна инфекция, бих допълнила, епидемия или по-точно пандемия, срещу която никой не търси ваксина. Поздрав, Нинче!
  • И от мен-да!Дай му име-последното изречение...
Предложения
: ??:??