ххх
Пролетта пак бушува безмилостно.
Клатят нарциси мъдро глави.
Полудели от нейните вируси
птици, храсти, цветя и треви
лудо хукват нагоре към Слънцето
с развълнувано детски стремеж.
В миг избухва в душите ни зрънцето
на надежда и вечен копнеж.
Любовта ни се разлиства в зелено.
Сок наливат внезапни мечти.
И неочаквано - непозволено
сме доволни, щастливи почти...
И отнесени дишаме вятъра
с цвят на пролет и мирис зелен.
На живота ни делничен театъра
с нов декор и сюжет променен
се завърта и шарен, и шеметен,
и повлича ни в своя потоп -
надпревара безумна със времето -
безначален, безкраен въртоп...
© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Тошко, винаги съм се чудила... какво ти носи разпознаването на конструкцията? Отвъд това стигаш ли? Обвързваш ли го със съдържанието?
Прощавай, ама от доста време все искам да те питам...
-
Във формално отношение интересен текст. Редуване на дактилни и мъжки рими при стъпка ямб е много добър избор. Виждам, че си ползвала доста богати рими: "ме-чти" -- "по-чти", "вър-топ" -- "по-топ". Обаче "слънцето" -- "зрънцето" и "вятъра" -- "театъра" не са добри попадения, понеже това са единствените възможности и човек знае какво да чака на трети ред, при "слънцето" на първи. Успех!
-
Интересно хрумване да се представи пролетта като вирусна инфекция, бих допълнила, епидемия или по-точно пандемия, срещу която никой не търси ваксина. Поздрав, Нинче!
-
И от мен-да!Дай му име-последното изречение...
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Комплименти!
________________________
Вече даже и не обръщам внимание на самоцелно графоманските коментари.
Препоръчвам ти го и на теб, мило Момиче.