Самовзривяват се чувствата
в космическа пустота.
Да си простиш сам - изкуство е -
премислена суета.
Във нараненото минало
души безшумно кръжат -
неволни сенки изстинали.
Мечти във плен ни държат.
Спомени - плахи несретници,
в тих полутранс ни следят.
Страсти - излъгани клетници,
над щастието ни бдят...
© Нина Чилиянска Все права защищены