8.05.2010 г., 1:25 ч.

ххх 

  Поезия » Друга
549 0 2

Самовзривяват се чувствата

в космическа пустота.

Да си простиш сам - изкуство е -

премислена суета.

 

Във нараненото минало

души безшумно кръжат -

неволни сенки изстинали.

Мечти във плен ни държат.

 

Спомени - плахи несретници,

в тих полутранс ни следят.

Страсти - излъгани клетници,

над щастието ни бдят...

 

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "Да си простиш сам - изкуство е", но трябва да продължаваме напред без чувство за вина. Близък до усещанията ми стих, поздрави!
  • Да се отърсим от спомени и излъгани страсти и да гледаме по-ведро и с надежда напред!Това си го пожелавам и на себе си!Поздрав!
Предложения
: ??:??