14 июл. 2010 г., 16:54

ххх 

  Поэзия » Другая
409 0 0
Слънцето задъхано изкачва
стръмната пътека на Небето.
Спира често, прави малки крачки,
от съмнения и страхове обзето.
А Земята неуморно чака
в ласката му да потръпне цяла,
но уви, когато падне Мрака,
плаши ги поредната раздяла.
С пръстите си розови Зората
търпеливо реши Ветровете.
От прегръдката на Слънцето и Земята
ражда се едно красиво Цвете.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Предложения
: ??:??