ххх

14.07.2010 г., 16:54 ч.

Поезия » Друга

395 0 0

Слънцето задъхано изкачва

стръмната пътека на Небето.

Спира често, прави малки крачки,

от съмнения и страхове обзето.

А Земята неуморно чака

в ласката му да потръпне цяла,

но уви, когато падне Мрака,

плаши ги поредната раздяла.

С пръстите си розови Зората

търпеливо реши Ветровете.

От прегръдката на Слънцето и Земята

ражда се едно красиво Цвете.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.