Предвидим или не,
тоя ден си отива.
И подвил колене
ляга в лунната нива.
Пак отнася насън
всички наши надежди.
Но печалния звън
ще запомним изглежда.
Той отеква сломен.
С нежността ни разделя.
Търси теб, после – мен
сред въздишките бели.
Двамата щом решим
да целунем пак мрака,
като рус херувим
любовта ще ни чака.
© Нина Чилиянска Все права защищены