Предвидим или не,
тоя ден си отива.
И подвил колене
ляга в лунната нива.
Пак отнася насън
всички наши надежди.
Но печалния звън
ще запомним изглежда.
Той отеква сломен.
С нежността ни разделя.
Търси теб, после – мен
сред въздишките бели. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация