На Емо
Аз цялата съм морава тъга.
Карминено ми светят всички нощи.
Картина, непозната от Дега,
в която черното е господар все още.
Небето, електриково на цвят,
притиска ме без никаква утеха.
Противно сив e моят малък свят.
И тъмен е.Лъчите ми отнеха.
Не виждам стрък зелен, ни облак бял.
Кафяво-кална мъка ме залива.
Нощта разстила виолетов шал ...