3.04.2016 г., 20:47 ч.  

ххх14 

  Поезия
2715 0 0
На Емо
Аз цялата съм морава тъга.
Карминено ми светят всички нощи.
Картина, непозната от Дега,
в която черното е господар все още.
Небето, електриково на цвят,
притиска ме без никаква утеха.
Противно сив e моят малък свят.
И тъмен е.Лъчите ми отнеха.
Не виждам стрък зелен, ни облак бял.
Кафяво-кална мъка ме залива.
Нощта разстила виолетов шал ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Предложения
: ??:??