След тебе любовта ухае...

На пита, но омесена в сълзи.

От баба си отдавна знаем -

"Хляб за обич заран му меси"

След тебе небесата плачат

и нещо в мене се гаси.

Но сълзите друго значат.

Значат, че моят хляб не си.

След тебе огнищата пушат -

 де е горяло, пак ли гори...

Но аз оставам си сгушена

в теб, в мига, в онези сълзи.

От очите до устните стигам -

гася се и пламвам, и пея.

И щом вода имам,

дали мога без хляб да живея...