След тебе любовта ухае...
На пита, но омесена в сълзи.
От баба си отдавна знаем -
"Хляб за обич заран му меси"
След тебе небесата плачат
и нещо в мене се гаси.
Но сълзите друго значат.
Значат, че моят хляб не си.
След тебе огнищата пушат -
де е горяло, пак ли гори...
Но аз оставам си сгушена
в теб, в мига, в онези сълзи.
От очите до устните стигам -
гася се и пламвам, и пея.
И щом вода имам,
дали мога без хляб да живея...
© Даниела Всички права запазени