ХОРИЗОНТ

                           В знойния ден

                           нейде жита се плодни поклащат,

                           нейде вълните морски

                           игриво подскачат,

                           прозрачно пенлива

                           е чашата в ръката,

                           а душата, паяжина,

                           от чувства се раздира.

                           В хоризонта 

                           уморено небето заспива

                           банално в целувка с морето,

                           ветрове отнасят кораби,

                           препълнени с мечти

                           насам и натам

                           в различни посоки.

                           Глъчта на децата съседски

                           по парчето от пясък

                           разгонва с преливащата вълна

                           палата за теб,

                           от мен сътворен

                           от полупрозрачната слюда...

                           Какво пък толкова?...

                           щом ще блесне

                           в съня ми пак, обновен,

                           измислен и непоклатим

                           и зад дебелите му стени

                           ще сме си в ласки

                           най-мили,

                           а за хорските очи...

                           недостижими...

                           А съдбата неумолимо 

                           кошницата пълни,

                           с ежедневни грижи,

                           радости и скърби.

                           Знам,

                           ще ми липсва

                           някога светът,

                           денят обикновен,

                           сантименталната вечер

                           в палата,

                           от пясък и слюда сътворен...

                           Когато нейде

                           житата плодни ще се поклащат 

                           във знойния ден,

                           а дори

                           глъчта на децата

                           и безумнонеуморимите

                           морски вълни

                           не ще разрушат 

                           нито двореца ми 

                           под тъжната бреза,

                           нито покоя ми

                           под мраморни стени,

                           само отецът - БОГ

                           над дълбокия ми сън

                                                         ще бди...

                           АЗ, ПРЕКЛОНЕНАТА НЕГОВА ДЪЩЕРЯ, 

                           СЛОВОТО МУ ЩЕ ВЪЗВЕЛИЧАВАМ!

                           АМИН!