През улици Софийски аз вървя,
щом си до мен, няма да се спра,
вървейки, хвана ме ти за ръката,
почувствах, че сбъдна ми се мечтата!
Да бъдеш близко до мен,
и този, а и другия ден,
а вечерите с теб са прекрасни,
под завивките нашите страсти!
Кога изживяхме времето заедно,
сякаш винаги сме били едно,
сякаш винаги съм те имал
и никога не съм те губил!
© Димитър Стоянов Все права защищены