11 февр. 2008 г., 15:55
Ах, каква съм залостена. Дива.
(Скрий от мен литургиите си слепи.)
Мен ме няма. И после ме има.
И не виждам във черното бяло.
Преоткривай ме. Тежки безсърция
риторично ме питат "Защо съм".
Погали любовта в ретроспекция,
раздели ме от твоето "Тук съм".
Кардинално разрошвай посоките.
Безпосочно рисувай ми дните.
Обещай, че ще бъдем различия.
Обещавам да бъдем безвремие.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация