Ах, каква съм залостена. Дива.
(Скрий от мен литургиите си слепи.)
Мен ме няма. И после ме има.
И не виждам във черното бяло.
Преоткривай ме. Тежки безсърция
риторично ме питат "Защо съм".
Погали любовта в ретроспекция,
раздели ме от твоето "Тук съм".
Кардинално разрошвай посоките.
Безпосочно рисувай ми дните.
Обещай, че ще бъдем различия.
Обещавам да бъдем безвремие.