Хвърчило, топка, тебешир - три слова, които пази моята душа.

Когато спуснах се по звездната пързалка ожулих първо колена,

но хвърчилото ме вдигна чак до небеса.

После с тебешир нарисувах си дома, с добро и последвах топката -

нишката на бабино кълбо.

Баба с прошарени коси все ме гледаше отстрани. Милваше моята коса

и плетеше най - топлите шалове на света.

Аз се чудех и се маех, как така? - баба не изпуска нито бримка,

а пък гледа с чифт очила.

Все забързано я питах: Бабо, я кажи? - Как се случва туй? Кажи?

Тя, обърна се към мен и каза: Не тъжи! Важно е да са усмихнати твоите очи!

Всичко друго ще се случи, миличко дете. Недей да бързаш за никъде!

Намери си своето местенце, пък дори това да е на едно листенце.

Рисувай с тебешира хиляди Слънца, като всеки ден рожден - ще раждат

в твоите очи по една свещичка, която ще блести.

После баба си отиде и аз изплаках цялото море, но вече знам, че само то,

може плетката да изпере.

И преметнах бабиния шал върху рамене - най - здравата опора на Земята,

родена от сърцата - първо на децата.

Хвърчило, топка, тебешир са три слова, които остават завинаги,

наред с любовта.

04.05.2018г