Хвърчило, топка, тебешир - три слова, които пази моята душа.
Когато спуснах се по звездната пързалка ожулих първо колена,
но хвърчилото ме вдигна чак до небеса.
После с тебешир нарисувах си дома, с добро и последвах топката -
нишката на бабино кълбо.
Баба с прошарени коси все ме гледаше отстрани. Милваше моята коса
и плетеше най - топлите шалове на света.
Аз се чудех и се маех, как така? - баба не изпуска нито бримка,
а пък гледа с чифт очила.
Все забързано я питах: Бабо, я кажи? - Как се случва туй? Кажи?
Тя, обърна се към мен и каза: Не тъжи! Важно е да са усмихнати твоите очи!
Всичко друго ще се случи, миличко дете. Недей да бързаш за никъде! ...