Колко наивно заобичах те...
Гръмотевица!
Ненавиждам те...
Художник по душа -
как рисувах те...
А пиша днес за теб
с цвят на болка,
малко носталгия,
нежност...
Откъде се взе?!
Трудно ще се справя
с твоето лице...
Няколко щрихи
ще поставя
и със сълзи тихи
живот ще му даря...
Колко наивно заобичах те?!
А цветовете в палитрата -
душата ми,
размиват се...
Ненавист ли?!
Страст нахлува!...
И четката ми пак рисува,
водена от сърцето,
най-милите черти...
Красиво е лицето,
красив си ти...
© Катя Все права защищены