nerina (Нина Павлова)
38 144
28 июн. 2008 г., 10:13

И да умирам, пак ще остана 

  Поэзия » Любовная
1046 0 9



И да умирам, пак ще остана,
дори на парчета да е моята душа.
Събирам я в пазвата. Отново цяла.
Поглед с усмивка. Кратка сълза.

Дори от това да боли,
пак ще ме имаш – задъхана в бяло.
Дъжд и огън в едно събери,
воден пожар, като едно цяло.

Украси ме с нежност. В пастелно.
После овъгли ме, да горя.
Да паля в тебе. До червено.
Да болиш, а аз - греша.

И да умирам, пак ще остана,
болката е моята храна -
храни ме, жажда утолява.
О, как обичам да боля.

Ти си картината в мене,
ти си орисията сега,
ти си чакащата пролет,
след зима в скована земя.

В тебе ме гледат звездите,
твой е дъхът ми стаен,
щом се докоснат душите,
летим в свят окрилен.

© Нина Павлова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??