И да умирам, пак ще остана,
дори на парчета да е моята душа.
Събирам я в пазвата. Отново цяла.
Поглед с усмивка. Кратка сълза.
Дори от това да боли,
пак ще ме имаш – задъхана в бяло.
Дъжд и огън в едно събери,
воден пожар, като едно цяло.
Украси ме с нежност. В пастелно.
После овъгли ме, да горя.
Да паля в тебе. До червено.
Да болиш, а аз - греша. ...