Anita765 (Ани Монева)
296 11769
5 февр. 2012 г., 18:45  

И е сълзица 

  Поэзия » Другая
1156 1 30

И е бяло, до болка е бяло.

Как прилича на детство, на снежен човек.

Там, във времето, дето е спряло

и оглежда навярно безкрайно за теб.

 

И е тихо, до болка е тихо.

Как прилича на плач, остаряла асма

и се мъчи, като мене да вика,

а не може – тя толкова, много сама.

 

И е мъчно, до болка е мъчно.

Как прилича на рани от стъпки по път.

И навярно била съм и сръчна,

днес ги връзвам, а все кървят, все кървят.

 

И е студено, до болка студено.

Как прилича на голата стая без ключ.

И мълчи, и в очите боде ме.

Ослепяла съм, мамо, гласа ти дочух.

 

И е спомен, до болка си спомням.

Как прилича на зима, снежинки, шейна.

Как да стана сълзица отронена

изтърколена там, по студена страна...

 

© Ани Монева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • А аз привеждам глава...
  • До болка е хубаво!!
  • Чисто и истинско е чувството.
  • И е сълзица, и е искреност, и е чувство!
    Поздравления за прекрасния стих!
  • Несравнима си!!!
  • Отдавна го чета и все не намирам думи...
    ... все нещо ме стяга...
    Такова е...
  • Аплодисменти и то напълно заслужени и отличен!
  • Много хубаво стихотворение.
    С уважение.
  • Истинско и затрогващо! Докосна ме, Ани!
  • Истински и силен!!! Браво,Ани!
  • "Сляпа съм, мамо, но сякаш гласа ти дочух.

    И е спомен, до болка си спомням."

    !!!
    Сълзица!
  • Тъжно е... и прекрасно! Сърдечни поздрави!
  • Е... на това ги научи...
    Как да подреждат, да градират, да разказват, да казват,
    да се изразяват правилно, а не наивно и недомислено...
    и разбира се спонтанно...
    И като им кажеш- да, за тук е - да си убедена в това...
    Поклон пред мъдростта ти...
    А относно поезията - ми колкото можем, колкото можеш,
    толкова мога и толкова можеш...
    Хубава вечер и бъди здрава, орлице!
  • !!!
  • "И е бяло, до болка е бяло.
    Прилича на детство и снежен човек,
    в някакво време, дето е спряло
    и се оглежда безкрайно, навярно за теб."

    Мамо...
    !!!
  • Топла сълзица е... и топъл поздрав от мен
  • Благодаря на всички, спрели се на страничката ми.
  • Хубаво е при теб... и бяло...
  • И е хубаво...
  • Впечатлен съм!Талантливо и образно! Поздрав!
  • Хубаво е, Ани. Талантът говори убедително.
  • Трудно ми е да коментирам...
    "И е спомен"
  • "Снегът на спомена"...Пробожда като с нож
    А детството е леденото царство-
    Една нетрайна и студена невъзможност
    да се събудим пак каквито бяхме.

    Пробождаща носталгия...
  • !!!
  • болезнено тъжен...и много, много красив стих,
    Ани, истинска поетична сълза от спомен...
  • Хубав стих! Докосващ и вълнуващ!
  • Феичке, преди да пусна стиха тук, го броих тук там.
    Това е първоначалният му вариант, който на мен лично ми допада повече, знаеш къде да го потърсиш.


    И е бяло, до болка е бяло.
    Прилича на детство и снежен човек,
    в някакво време, дето е спряло
    и се оглежда безкрайно, навярно за теб.

    И е тихо, до болка е тихо.
    Прилича на плач от остаряла асма,
    която иска като мен да извика,
    а не може, толкова, толкова много сама.

    И е мъчно, до болка е мъчно.
    Прилича на рани от стъпки по път.
    Някога била ли съм по-сръчна?
    Сега превързвам ги, а те кървят, кървят.

    И е студено, до болка студено.
    Прилича на стая с голи стени и без ключ,
    която мълчи и в очите боде ме.
    Сляпа съм, мамо, но сякаш гласа ти дочух.

    И е спомен, до болка е спомен.
    Прилича на зима, снежинки, глъч и шейна.
    После става сълзица отронена
    и се търкулва по замръзналата ми страна.



  • !!!
  • Хубав и въздействащ стих - сълза, Ани! Но на места може да поработиш още върху ритъма!
  • Истинска сълза!
Предложения
: ??:??