И е сълзица
И е бяло, до болка е бяло.
Как прилича на детство, на снежен човек.
Там, във времето, дето е спряло
и оглежда навярно безкрайно за теб.
И е тихо, до болка е тихо.
Как прилича на плач, остаряла асма
и се мъчи, като мене да вика,
а не може – тя толкова, много сама.
И е мъчно, до болка е мъчно.
Как прилича на рани от стъпки по път.
И навярно била съм и сръчна,
днес ги връзвам, а все кървят, все кървят.
И е студено, до болка студено.
Как прилича на голата стая без ключ.
И мълчи, и в очите боде ме.
Ослепяла съм, мамо, гласа ти дочух.
И е спомен, до болка си спомням.
Как прилича на зима, снежинки, шейна.
Как да стана сълзица отронена
изтърколена там, по студена страна...
© Ани Монева Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
А аз привеждам глава...
-
До болка е хубаво!!
-
Чисто и истинско е чувството.
-
И е сълзица, и е искреност, и е чувство!
Поздравления за прекрасния стих!
-
Несравнима си!!!
-
Отдавна го чета и все не намирам думи...
... все нещо ме стяга...
Такова е... -
Аплодисменти и то напълно заслужени и отличен!
-
Много хубаво стихотворение.
С уважение. -
Истинско и затрогващо! Докосна ме, Ани!
-
Истински и силен!!! Браво,Ани!
-
"Сляпа съм, мамо, но сякаш гласа ти дочух.
И е спомен, до болка си спомням."
!!!
Сълзица! -
Тъжно е... и прекрасно! Сърдечни поздрави!
-
Е... на това ги научи...
Как да подреждат, да градират, да разказват, да казват,
да се изразяват правилно, а не наивно и недомислено...
и разбира се спонтанно...
И като им кажеш- да, за тук е - да си убедена в това...
Поклон пред мъдростта ти...
А относно поезията - ми колкото можем, колкото можеш,
толкова мога и толкова можеш...
Хубава вечер и бъди здрава, орлице! -
!!!
-
"И е бяло, до болка е бяло.
Прилича на детство и снежен човек,
в някакво време, дето е спряло
и се оглежда безкрайно, навярно за теб."
Мамо...
!!! -
Топла сълзица е... и топъл поздрав от мен
-
Благодаря на всички, спрели се на страничката ми.
-
Хубаво е при теб... и бяло...
-
И е хубаво...
-
Впечатлен съм!Талантливо и образно! Поздрав!
-
Хубаво е, Ани. Талантът говори убедително.
-
Трудно ми е да коментирам...
"И е спомен"
-
"Снегът на спомена"...Пробожда като с нож
А детството е леденото царство-
Една нетрайна и студена невъзможност
да се събудим пак каквито бяхме.
Пробождаща носталгия...
-
!!!
-
болезнено тъжен...и много, много красив стих,
Ани, истинска поетична сълза от спомен... -
Хубав стих! Докосващ и вълнуващ!
-
Феичке, преди да пусна стиха тук, го броих тук там.
Това е първоначалният му вариант, който на мен лично ми допада повече, знаеш къде да го потърсиш.
И е бяло, до болка е бяло.
Прилича на детство и снежен човек,
в някакво време, дето е спряло
и се оглежда безкрайно, навярно за теб.
И е тихо, до болка е тихо.
Прилича на плач от остаряла асма,
която иска като мен да извика,
а не може, толкова, толкова много сама.
И е мъчно, до болка е мъчно.
Прилича на рани от стъпки по път.
Някога била ли съм по-сръчна?
Сега превързвам ги, а те кървят, кървят.
И е студено, до болка студено.
Прилича на стая с голи стени и без ключ,
която мълчи и в очите боде ме.
Сляпа съм, мамо, но сякаш гласа ти дочух.
И е спомен, до болка е спомен.
Прилича на зима, снежинки, глъч и шейна.
После става сълзица отронена
и се търкулва по замръзналата ми страна.
-
!!!
-
Хубав и въздействащ стих - сълза, Ани! Но на места може да поработиш още върху ритъма!
-
Истинска сълза!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
