juliet007 (Эоя Михова)
154 1213
1 июл. 2008 г., 09:14

И ето го дъжда 

  Поэзия
703 0 12

И ето го дъжда

И ето го дъжда, той скита по земята,

бездомен като скитник непожален,

изгубил небеса, намерил свободата,

нечакана,  нетърсена,  фатална.

Той иска да е огън, да пали ветрове,

затуй огньове яростно убива,

разкъсал се във капки, чрез капките зове,

последно този път да се излива.

И моли се дъждът, докато пада шумно -

заветен вик преди да се изгуби,

дълбоко във пръстта, жадуваща смъртта му,

да може за живот да се събуди.

 

© Эоя Михова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??