juliet007 (Эоя Михова)
154 1213
1.07.2008 г., 9:14 ч.

И ето го дъжда 

  Поезия
704 0 12

И ето го дъжда

И ето го дъжда, той скита по земята,

бездомен като скитник непожален,

изгубил небеса, намерил свободата,

нечакана,  нетърсена,  фатална.

Той иска да е огън, да пали ветрове,

затуй огньове яростно убива,

разкъсал се във капки, чрез капките зове,

последно този път да се излива.

И моли се дъждът, докато пада шумно -

заветен вик преди да се изгуби,

дълбоко във пръстта, жадуваща смъртта му,

да може за живот да се събуди.

 

© Эоя Михова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??