grisha (Преси)
30 68
18 апр. 2009 г., 22:47

И когато болката вали... 

  Поэзия
684 0 3

 

Всяка нощ валят порои

и със мъка пълнят езера,

и потоци правят пъргави завои,

но пресъхват щом настъпи първата зора.

 

Сутрин слънцето огрява

моретата във тъжните очи,

но утрото не носи им забрава,

реките пълнят се отново след сетните лъчи.

 

Грозни, тъмни са водите,

щом там плуват кораби-сълзи.

Мрачно пеят и вълните,

щом напомнят за изгубени мечти.

 

Дъждът е черна, мътна тиня

и когато той се рони, пагубно боли.

А очите сутрин са пустиня,

като че ли не сълзи, а парещ пясък там вали.

© Преси Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Силно е!Развълнува ме много!Поздрави
  • Много силно и тъжно!Прегъдки!Страхотно е !
  • Хубаво, а така ми загорча... Наранена си, мило! " Сутрин слънцето огрява
    моретата във тъжните очи" Слънцето ще огрее тъжните очи, ще им вдъхне надежда и ще ги освети! Обичам те!
Предложения
: ??:??